ИСУС (М.Н.) ГОВОРИ ОЩЕ ДОКАТО Е ПЕЛЕНАЧЕ
“И [спомени Мариам] онази, която се опази девствена и в която вдъхнахме от Нашия дух, и сторихме нея и сина й знамение за световете.” (Сура Анбиа, 91)
Едно от събитията, с които Бог подлага на изпитание народа на Дева Мария, е раждането на Исус (м.н.). Това раждане, което протекло по един необичаен за хората начин, се превърнало в изпитание както за народа на Мария, така и за самата нея.
В действителност начинът, по който Исус (м.н.) е дошъл на този свят, е едно чудо, което Бог е показал на хората, за да ги призове към вярата, и същевременно очевидно доказателство за съществуванието на Господа. Но народът не разбрал това и възникнали някакви неоправдани подозрения относно Дева Мария. В Корана този въпрос е представен по следния начин:
"И отиде с него при своя народ, носейки го. Рекоха: “О, Мариам, ти стори нещо осъдително. О, сестро на Харун, баща ти не беше лош човек и майка ти не беше блудница.”" (Сура Мариам, 27-28)
Горецитираните айяти ни описват как, когато Дева Мария отива при своя народ заедно с Исус (м.н.) след уединението си, не й е даден никакъв шанс да даде каквото и да било обяснение, а започват да отправят грозни клевети към нея, основавайки се само на предположения и подозрения. В действителност обаче хората, които отправят тези клевети, познават Мария още откакто се е родила, и знаят много добре, че както тя, така и семейството й Имран са много религиозни и силно отдадени на Господа.
Тези обвинения от своя страна пък са изпитание за Дава Мария, която е изключително целомъдрена и предана на Господа.
Още от раждането на Мария Бог й е помагал във всяко отношение и е обръщал всичко в нейна полза. От своя страна Дева Мария знае, че никога не трябва да забравя, че всяко нещо става по Божията воля и че отново Бог е този, който ще я изкара неопетнена от тези неоснователни обвинения. Ето така в тази ситуация Бог също я улеснява и й дава откровение да спазва “обет да се въздържа да говори”. Бог дава откровение на Дева Мария, когато хората искат да говорят с нея, тя да мълчи и когато я приближат и започнат да я обвиняват, да посочи Исус (м.н.). Ето по този начин Бог помага на Дева Мария и я предпазва от един разговор, който евентуално би я притеснил. Човекът, който най-добре би отговорил на въпросите на народа й, е Исус (м.н.). Когато Бог благовестява Мария за раждането на Исус (м.н.), също така й съобщава и че той ще говори, докато е още бебе в люлката:
"И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците." (Сура Ал-Имран, 46)
По този начин Бог улеснил задачата на Дева Мария и от устата на самия Исус (м.н.) е дал най-правилното обяснение на хората. Със създаването на една такава чудотворна обстановка Бог проваля и капана, който народът на Дева Мария й е замислил. Тази ситуация е разкрита по следния начин в Корана:
"И посочи тя към него. Рекоха: “Как ще беседваме с дете в люлка?” Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив. И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!”" (Сура Мариам, 29-33)
Без съмнение голямо чудо е едно дете да говори, докато е още в люлката. Нещо повече, смайващото тук са сведенията, които нито едно новородено не може да знае, а Исус (м.н.) знае. Именно това е доказателство за изключителния характер на обстоятелството, пред което синовете на Израил са изправени. Всички тези чудотворни събития разкриват факта, че това дете със сигурност е Божий пратеник.
Ето така Бог помага на Дева Мария, която му се е отдала и която се примирява пред всяко нещо, което й се случва. Показвайки на народа й такова поразително чудо, Бог дава категоричен отговор на отправените към нея обвинения. Бог ни съобщава, че ужасна гибел грозяла тези, които дори и след това чудо са продължили с клеветите си по адрес на Мария:
"И защото не повярваха и изричаха срещу Мариам огромна клевета." (Сура ан-Ниса: 156)
|
