СУРА АЛ-КАХФ ДАВА ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ
ОТНОСНО
ЗУ-Л-КАРНАЙН (М.Н.)
“И те питат за Зу-л-Карнайн. Кажи [о, Мухаммад]: “Ще ви известя нещо [като поука и напомняне] за него.” ” (Сура ал-Кахф, 83)
През цялата история множество учени са тълкували разказа за Зу-л-Карнайн (м.н.) по различни начини. В айята се казва, че той е разкрит като напомняне за Мюсюлманите, един съвет и откровение на мъдрост.
ЗУ-Л-КАРНАЙН (М.Н.) Е ПРИТЕЖАВАЛ СИЛА И Е БИЛ ПРОСВЕТЕН
“Наистина го укрепихме Ние на земята и му дадохме път към всяко нещо. И пое той по един път.” (Сура ал-Кахф, 84-85)
От тези айяти научаваме, че в държавата на Зу-л-Карнайн (м.н.) не съществуват проблеми. С други думи, неговото управление е стабилно, рационално и влиятелно.
“Дадохме му път към всяко нещо” ни навежда на мисълта, че Зу-л-Карнайн (м.н.) е бил дарен с умението да разрешава всеки проблем, което означава, че той е бил много умен, прозорлив и схватлив вярващ. С тези, дарени му от Бог умения, той разрешавал бързо всички заплетени въпроси и отстранявал съществуващите пречки.
ПЪТЕШЕСТВИЕТО НА ЗУ-Л-КАРНАЙН (М.Н.) НА ЗАПАД
“Докато стигна залеза на слънцето. Намери го да залязва в кална вода и намери там хора. Рекохме Ние: “О, Зу-л-Карнайн, можеш да ги измъчиш или да им сториш добрина.”” (Сура ал-Кахф, 86)
|
"Докато стигна залеза на слънцето. Намери го да залязва в кална вода.."
(Сура ал-Кахф, 86) |
Зу-л-Карнайн (м.н.) първо отпътувал на запад. Тази област, която е определена като място, където слънцето залязва, би могла да е далечният западен край на света. От гледна точка на Европа тази точка би могла да е Испания или Гибралтар. Ако погледнем от гледна точка на Африка, то далечния западен край на този континент би могъл да е Мавритания и Сине-гал. Твърде вероятно е айятът да посочва Африка.
(Бог знае най-добре) Този регион е определен като “кална вода”.
На арабски език този израз е “айнин хами'ах”. Думата "айн" означава 'вода, извор', а думата "хами'ах" 'леплива черна кал'. Човек, който наблюдава залеза на слънцето от морския бряг, му се струва като че слънцето се скрива под водата. Или пък ако гледате към един планински връх, то ще ви се стори като че слънцето се скрива в билото на планината. Всичко това зависи от позицията, от която се наблюдава слънчевия залез.
Когато Зу-л-Карнайн (м.н.) достигнал до разкритата в айята област, той срещнал една група хора. Бог му казал по какъв начин трябва да се отнесе към тях. На Зу-л-Карнайн (м.н.) му било повелено да бъде справедлив към тях. Бог му казал да бъде добър към членовете на тази група, които вършат добро, и по подобаващ начин да се отнесе към тези, които вършат зло, жестокости и размирици. Самият той трябва да вземе решение по отношение на присъдата. Това ни показва, че освен, че Зу-л-Карнайн (м.н.) е държавен глава, той също така притежавал и пълномощие да издава присъди. Той е прилагал наказания като арестуване, изпращане в затвор, или други в зависимост от наказателния кодекс на съответната епоха.
ЗУ-Л-КАРНАЙН (М.Н.) Е БИЛ НЕ САМО ДЪРЖАВЕН ГЛАВА,
НО И ДУХОВЕН ВОДАЧ
“Рече: “Онзи, който угнетява, ще го измъчим. После ще бъде върнат при неговия Господ и Той ще го накаже със сурово мъчение. А онзи, който вярва и върши праведни дела, негова е Най-прекрасната награда и ще му отредим нашата най-лека повеля.”” (Сура ал-Кахф: 87-88)
Когато Зу-л-Карнайн (м.н.) говорел, той напомнял на своя народ за Бог и отвъдното. Той говорел с тях по Мюсюлмански. От изразите, използвани в горецитираните айяти, ние разбираме, че той е бил Мюсюлмански владетел, който управлявал Мюсюлмански народ.
Зу-л-Карнайн (м.н.) продължавал искрено да призовава хората, които срещне, да повярват в Бог, да бъдат набожни, да вършат праведни дела, да отслужват молитвата си и да се прекланят пред Бог. С цел да ги окуражи той отправял вниманието им към възнагражденията, които са им обещани в този и отвъдния свят, и ги призовавал към вярата.
ПЪТЕШЕСТВИЕТО НА ЗУ-Л-КАРНАЙН (М.Н.) НА ИЗТОК
“Сетне пое по друг път, додето стигна изгрева на слънцето. Намери го да изгрява над хора, за които Ние не бяхме сторили никакво покривало срещу него. Така Ние обгръщаме със знание всичко, което е у него.” (Сура ал-Кахф, 89-91)
|
"...додето стигна изгрева на слънцето ..." (Сура ал-Кахф, 90) |
Този път Зу-л-Карнайн (м.н.) отпътувал на изток. Айятът най-вероятно отново сочи към най-източните области като Корея, Китай или Северен Китай (Манчурия). Зу-л-Карнайн (м.н.) срещнал хора, за които Бог "не бил сторил никакво покривало". На арабски език думата “покривало” е "ситрен” и произлиза от глагола "сетере”, който от своя страна означава “да покриеш, да скриеш нещо”. Това ни показва, че думата "покривало" тук е използвана като “дреха или обвивка”. Следователно тези хора биха могли да са били номади, които са нямали домове и са живели в една долина. Те не са имали никакви навеси, чадъри или каквото и да било друго, за да се защитят от слънцето. Най-вероятно те са работели през нощта, а през деня са живели в подземни скривалища. Те не са притежавали облекло и са живели под много примитивни условия.
В 91-и айят се съобщава, че Зу-л-Карнайн (м.н.) е имал “знание за всичко”, което съответства на арабската дума “хубр”. И тази дума се използва в смисъл на "познаване на всички тънкости и разбиране на истинската същност на нещата".
ТРЕТОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ЗУ-Л-КАРНАЙН (М.Н.)
“После той пак тръгна на път, додето стигна между двете планини. Намери в подножието им хора, които почти не схващаха слово.” (Сура ал-Кахф, 92-93)
По време на своето трето пътуване Зу-л-Карнайн (м.н.) направил обратен завой и достигнал до една област между Изтока и Запада. Това би могло да е област в Хималаите. Бадиуззаман Саид Нурси също е посочил този район, като пише: “Зу-л-Карнайн (м.н.) построил една дълга стена между две планини близо до Хималаите, за да спре нападенията над угнетените хора, като тази стена напълно успяла да спре тези нападения.” (Бадиуззаман Саид Нурси, 16. Лема, стр. 101)
Този айят ни съобщава, че хората от това племе не са разбирали нито дума. А това от своя страна означава, че племето е използвало необичаен език за осъществяване на комуникация.
Зу-л-Карнайн (м.н.) обаче успял да разговаря с това племе. Той или е използвал своята мъдрост, за да разбере и проговори на този език, или пък е имало хора с него, които са знаели този език. Айятът би могъл да ни посочва, че Зу-л-Карнайн (м.н.) е бил придружен от екип от хора, които са били специалисти в областта на езиците.
На всякъде където отишъл Зу-л-Карнайн (м.н.) имало бедност и мизерия. Както народът от изтока, така и народът от запада са били в нужда. Хората, които живеели на изток нямали подслон, с който да се защитават от слънцето. Хората, които живеели между двете планини, били изключително невежи и изостанали както по отношение на културата, така и по отношение на технологията. Те били неспособни да се защитят от външните заплахи. Следователно държавата била изправена пред една огромна опасност от анархия. Те помолили за помощта на Зу-л-Карнайн (м.н.) поради своята бедност, невежество и хаос.
ХОРАТА МОЛЯТ ЗА ПОМОЩ ЗУ-Л-КАРНАЙН (М.Н.)
“Рекоха: “О, Зу-л-Карнайн, Яджудж и Маджудж пакостят по земята. Да ти сторим ли налог, та да направиш между нас и тях преграда?”” (Сура ал-Кахф: 94)
Хората изпаднали в беда молят Зу-л-Карнайн (м.н.) за помощ срещу покварата на Яджудж (Гог) и Маджудж (Магог) като в замяна на това му предлагат да му заплатят налог. От тук разбираме, че Зу-л-Карнайн (м.н.) не е просто един човек, а по-скоро управник на цял народ. Точно както Сулайман (Соломон) (м.н.) той е властвал над един народ и е притежавал собствена армия.
Този айят показва, че той най-вероятно е имал екип от строителни експерти и инженери със себе си. От молбата на хората можем да направим заключение, че Зу-л-Карнайн (м.н.) е проявявал интерес и е имал познания по отношение на строителството и строителното инженерство. Би могъл дори и да е бил известен с опита си в тези области. Поради тази негова слава други народи също са го молили за помощ в тази насока. Всички тези фактори показват размера и силата на неговата нация.
Това, че Зу-л-Карнайн (м.н.) е бил уважаван и влиятелен на Изток и Запад би могло да ни посочва, че той е ръководел държава, чиято сила е била обширна. Следователно той е бил лидер, който е съзнавал отговорността си за установяване на мир, справедливост и сигурност не само в собствената си държава, но и във всички останали части по света.
Разказът за Зу-л-Карнайн (м.н.) ни показва, че през Последния период, така както е било по негово време, моралните ценности на Исляма ще властват по целия свят.
ЗУ-Л-КАРНАЙН (М.Н.) ОТКАЗВА ДА ПРИЕМЕ КАКВИТО И ДА БИЛО ДАРОВЕ ЗА ОКАЗАНАТА ПОМОЩ
“Рече: "Онова, с което ме укрепи моят Господ, е по-добро. Помогнете ми със (човешка) сила и ще направя между вас и тях здрава стена!"” (Сура ал-Кахф, 95)
В Корана са дадени и други примери за тази добродетел на пророците. Зу-л-Карнайн (м.н.) не е приел материалните дарове, които са му били предложени за извършената услуга, като най-вероятно в това има скрита мъдрост. Преди всичко, отказвайки каквато и да била материална отплата за съдействието си, той предотвратява всякакъв вид негативно влияние, което това би предизвикало у хората, тъй като уважението и покорността на хората намаляват, когато извършат финансово заплащане на някого. Това е човешката психология. Айятът набляга на това, че той предлага помощта си като подарък с цел да предотврати една такава неблагоприятна ситуация. На второ място, една такава помощ би увеличила любовта и предаността на хората към него. И на последно място, Зу-л-Карнайн (м.н.) подобно на Пророка Сулайман (м.н.) е бил глава на една много заможна държава и поради тази причина не се е нуждаел от нищо в замяна на извършената услуга.
Зу-л-Карнайн (м.н.) обаче помолил тези хора да му окажат подкрепа с хора. Ето така той не използвал работната сила на своя народ, а тази на помолилите за помощ, като им възложил определени задължения. Той ги учел на изкуство и наука. Той им помогнал да се развият от културна и технологична гледна точка. Той също така вложил в употреба човешка сила, която до тогава е бездействала. По този начин Зу-л-Карнайн (м.н.) предотвратил излишните разходи от държавната хазна и освен това помогнал на тези хора сами да станат способни да защитават собствената си страна. Едно такова взаимоотношение основано на уважение и справедливост лесно би могло да спечели подкрепата и доверието на хората.
ЗУ-Л-КАРНАЙН (М.Н.) Е ИЗПОЛЗВАЛ СЪВРЕМЕННА СТРОИТЕЛНА ТЕХНОЛОГИЯ
“Носете ми железни късове, додето се изравни между двата склона!” Рече: “Раздухвайте!” Когато ги превърна в огън, рече: “Донесете ми да излея върху тях разтопена мед!”” (Сура ал-Кахф, 96)
Айятът ни съобщава, че при изграждането на преградата между двете планини Зу-л-Карнайн (м.н.) е използвал желязо и разтопена мед (някои тълкуватели казват, че е катран). Използвайки железни късове за построяването на преградата Зу-л-Карнайн (м.н.) може би е приложил съвременната технология за изграждане на мостове. Металните късове са били подредени плътно един до друг и след това заварени един с друг. По този начин той оформил една голяма преграда. Зу-л-Карнайн (м.н.) също така може да е построил между двете планини бетониран мост. Между металните късове той поставил добавки, които формирали моста, и след това ги заварил един с друг. Първо били поставени железните късове, а след това разтопената мед (или катран) била използвана за слепването на металните късове един за друг. За да залепи металните късове той също така направил бразда, по която да бъде изсипана разтопената мед. (Бог знае най-добре)
| 
Катран |
В айята се съобщава за “разтопена мед” едно от значенията, на която е “катран”. Катранът е материал за замазка, който е бил използван за предпазване на желязото от влагата и морската вода, като той се добива от боровите дървета и въглищата. Зу-л-Карнайн (м.н.) изсипал този катран върху желязото и по този начин предпазил желязото от окисляване и ръждясване. Същата система се използва днес в съвременните бетонирани конструкции.
Зу-л-Карнайн (м.н.) може да е комбинирал желязото с изсипаният върху него катран с мазилка, състояща се от пясък, вар, чакъл и вода. По този начин той изградил една много здрава преграда, която е било трудно да бъде преодоляна. Под нормални условия мазилка направена от пясък и вар може лесно да бъде счупена, но не и когато тази мазилка бъде укрепена с желязо. Това била една силна пречка за хората, които искали да нападнат стената. Било изключително трудно тази конструкция да се срути или да бъде разрушена, или пък да бъде направена дупка в нея. Освен ако Бог не пожелае противното не е било възможно тази преграда да се разруши, тъй като тя е била заздравена с изправени и диагонално разположени железни късове. Зу-л-Карнайн (м.н.) също така може да е използвал технологията, която днес обикновено се използва за строежа на язовири. Това е един различен метод. Между двете планини е бил необходим язовир и ако язовирът е бил построен с обратен наклон, то то е било невъзможно преминаването през тази преграда.
ПРЕГРАДАТА НА ЗУ-Л-КАРНАЙН (М.Н.) НЕ Е БИЛА ПРЕОДОЛЯНА
“И [Яджудж и Маджудж] нито можаха да я изкатерят, нито можаха да я пробият. Рече [Зу-л-Карнайн]: “Това е милост от моя Господ, но когато дойде обещаното от моя Господ, Той ще я превърне в руини. Обещанието на моя Господ е истинно.”” (Сура ал-Кахф, 97-98)
Деветдесет и седми айят ни съобщава, че това е била висока преграда. Тя също така е била много здрава и хората не са били в състояние да направят дупка в нея. Това би могло да е доказателство, че тази преграда е била построена чрез използването на технология подобна на тази, която се използва днес за строежа на съвременните сгради.
От 98-и айят научаваме, че веднага след като преградата е била построена Зу-л-Карнайн (м.н.) казал на хората си, че Бог е всемилостив и милосърден. Той казал, че тази преграда е знак за Божията милост и че знае, че никой не би могъл да построи конструкция като тази ако Бог не пожелае това. Зу-л-Карнайн (м.н.) е искал да предотврати грешката на хората да си мислят, че този успех принадлежи на него.
Айят 98 ни съобщава, че тази преграда ще устои до Съдния ден. Както става ясно от следващият поред айят думата “обещание” от 98-и айят се отнася за Съдния ден. Това означава, че построената от Зу-л-Карнайн (м.н.) преграда ще се запази до Съдния ден.
|
