ЗАБЛУДАТА
НА ХРИСТИЯНИТЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТРОИЦАТА
Харун Яхя
В Корана е обърнато внимание на положителните вярвания и нравствените качества на Християните. Бог съобщава, че за Мюсюлманите Християните са “най-близки по любов” и “не се възгордяват”. (Коран, 5: 82) Според Исляма Християните не са неверници, а заедно с Евреите представляват “хората на Писанието”. Т.е. те са вярващи, които са повярвали на предходните Божии откровения.
Но в Корана е обърнато внимание на една много голяма заблуда, в която изпадат Християните. Това е грешката на обожествяването на Исус, което представлява понятието “Триединство”. В Корана Бог предупреждава Християните по този въпрос така:
“О, хора на Писанието, не прекалявайте в своята религия и говорете за Аллах само истината! Месията Иса, синът на Мариам, е само пратеник на Аллах и Негово Слово, което Той извести на Мариам, и дух от Него. И вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници, и не казвайте: “Троица!” Престанете! Това е най-доброто за вас. Аллах е единственият Бог. Пречист е Той, за да има рожба! Негово е всичко на небесата и всичко на земята. И достатъчен е Аллах за довереник.” (Коран, 4: 171)
Също така, ако погледнем към историческите данни, ще видим, че Триединството е суеверие, навлязло в Християнството в по-късните периоди.
Същност на Християнството: Единобожието
Първоначално Християнството се заражда между живеещите в Палестина Евреи. Почти всички от обкръжението на Исус и хората, които му повярвали, били Евреи и живеели според Моисеевите закони. От друга страна пък, най-основната особеност на Еврейството е единобожието, вярата в един-единствен Бог.
Християнството обаче започва да се променя след възнесението на Исус при Бог, изгонването на евреите от техните земи и разпръскването им по земите на езичниците. Единобожието, което е основно в Моисеевите закони, бива променено и Християните започнали по своему да приемат Исус като бог.
Вярата в “Светата троица” се появява в края на този процес. За Християните това понятие означава една, състояща се “Отец, Син и Светия дух”, три-Божна вяра. Триединството е един от основните религиозни постулати на традиционното Християнство. Вярата в Светата троица формира една изкривена вяра във Всевишния и Всемогъщ Бог и обожествява Исус, когото Бог е изпратил на хората като пророк. Но въпреки че съдържа в себе си доста противоречия и е в пълно несъответствие с единобожието, триединството заема едно много съществено място в преиначената религиозна система на Християните. Следователно човек, който не вярва в триединството, т.е. в това, че Исус е Божий син, не се приема като истински Християнин от защитниците на традиционното Християнство.
Натискът върху тези, които не приемат Триединството
Интересен е фактът, че през цялата Християнска история върху различните хора и движения, които са се изправяли срещу вярата в Светата троица и са отстоявали това, че Исус е просто човек и е пророк, изпратен от Бог, е бил упражняван жесток натиск. Доказателствата от Евангелието и живота на Исус, които тези хора изтъквали, винаги били пренебрегвани, било е забранено да се говорят по тези въпроси.
Тези вярващи в единобожието хора остро се противопоставяли на онези, които твърдели, че Исус е Божии син, и открито обявили това за “съдружаване на Господа”. Поради тази причина в продължение на векове те били представяни като “неверници”, “еретици” и дори “врагове на Християнството”, като тези, които ги подкрепяли, били третирани по същия начин. Някои от тях били изселени от родните им места, други пък били осъдени от инквизиционния съд на смърт чрез изгаряне или обесване. Тези наказания предотвратили увеличаването броя на тези, които се противопоставяли на триединството, и разпространяването на идеите им. В Християнския свят хората, които вярват в единствеността на Бог, винаги са били малцинство в сравнение със защитниците на триединството.
Но дори тези, които безпристрастно са изследвали този въпрос, установяват, че истинското Християнство е така нареченото правоверно Християнство (вярването в единствеността на Бог), което в продължение на векове е било подложено на натиск. Голяма част от започналите през 18 век независими проучвания на Библията се достига до заключението, че в истинското Християнство няма триединство, изповед и подобни на тях Християнски догми. Експертите, които извършвали проучванията, след като подробно изучили Тората, Евангелието и останалите Християнски източници, открили, че традиционното Християнство, което днес властва по цял свят, притежава значителни различия от религията, която е била изповядвана по времето на Исус, и че е било оформено векове след Исус.
Християните, които отричат вярата в Светата троица
Днес някои Християнски движения, може би и под влиянието на тези исторически доказателства, отричат триединството. Така например Унитарианската църква, която има привържаници по всички краища на света, представлява едно много голямо Християнско общество, което отрича вярата в Светата Троица. Членовете на това движение – въпреки че имат доста идейни различия – не приемат, че Исус е Божий син, и твърдят, че Християнството повелява да се вярва единствено в Бог. Голяма част от тях изтъкват и невярността на твърденията, че Исус е бил разпънат на кръст, за да изкупи греха на човечеството. Днес можем да срещнем опровергаващите триединството Християни под различни наименования и под формата на разнообразни църковни формации. Особено в Америка с всеки изминат ден “противниците на триединството” стават все по-силни и се забелязва голямо увеличение в броя на тези, които явно представят истините в Християнския свят. Между тях особено забележителна е “Световната Божия църква” ("The Worldwide Church Of God"). Основателят на тази църква Хърбърт Армстронг защитава идеята, че доктрината на триединството е неправедно вярване, което е навлязло в Християнството от езическите култури.
Мястото, на което трябва да обърнем най-голямо внимание по отношение на този въпрос, е, че “триединството”, което защитниците на традиционното Християнство твърдят, че е негова основа, не може да бъде открито в нито една част на Библията. Това вярване го няма нито в Стария завет, който представлява Свещените книги на Евреите, нито пък в Новия завет – Свещеното писание на Християните. Вярването в Светата Троица се основава на тълкуването на някои изрази от Евангелието и тази дума е използвана за първи път в края на 2-рото столетие от Теофилус от Антакия. Окончателното внедряване на това вярване в Християнската вяра обаче става много по-късно. Именно поради тази причина Библейските изследователи и тези, които са против триединството, се съсредоточават върху следните въпроси: “Hе би ли трябвало вярването в Светата Троица, което е представяно като основа на Християнската религия, да беше ясно изразено в Светата Книга? Ако това вярване наистина бе правилно, то не би ли трябвало Исус да беше обяснил подробно този въпрос на хората?”. Отговорът, който са си дали на тези въпроси, е ясен: Едно вярване, което не е ясно споменато в Евангелието и което поради тази причина, не е известно на първите Християни, не може да бъде основа на Християнството. Това не е нищо друго освен една митологична легенда, която се е формирала след Исус и под въздействието на установената гръцка култура, и няма нищо общо със същността на Християнството.
В действителност този факт може да бъде забелязан при едно по-внимателно прочитане на Евангелието.
В Евангелието “вярата в единствеността на Бог” също е основна
В Корана е съобщено, че Исус е проповядвал пред Евреите по следния начин:
...“О, синове на Исраил, служете на Аллах моя Господ и вашия Господ!...” (Коран, 5: 72)
Думите на Исус, с които призовавал народа си към единобожието, днес все още могат да бъдат открити в Евангелията на Новия завет, който е бил променен в обратната посока. Така например според Евангелието на Марко на въпроса на един еврейски книжовник:
“Коя заповед е първа от всички?”, Исус отговаря така: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила". (Марко, 12/29-30)
Пасажът по-долу, който отново е от Евангелието на Марко, показва как Исус възпира хората от това да го хвалят, камо ли да го обожествяват:
И когато излизаше на път, някой се завтече та коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот?А Исус му рече; Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. (Марко, 10/17-18)
В действителност дори само този пасаж е достатъчен, за да се докаже, че триединството е вярване, което противоречи на Новия завет. Исус, не приемайки отправените към него хвалби и подчертавайки, че единствено Бог заслужава да бъде хвален, много явно изразява факта, че той е само един Божий раб.
Всъщност Исус е Божий пророк, който след изкривяването на донесените от Мойсей откровения е изпратен, за да призове хората към единобожието и да ги напъти, че няма друго божество освен Господа. Той е призовавал израилтяните, които изкривили представената им от Мойсей Божия вяра, да се откъснат от фанатичните си традиции, да се откажат от суеверните вярвания и да се отдадат единствено на Бог. В айятите от Корана призивът на Исус към синовете на Израил е съобщен по следния начин:
И когато Иса донесе ясните знаци, рече: “Дойдох при вас с мъдростта и за да ви обясня част от онова, по което сте в разногласие! Затова бойте се от Аллах и ми се покорете! Аллах е моят Господ и вашият Господ. Затова единствено на Него служете! Това е правият път.”
(Коран, 43: 63-64)
[И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено... И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете! Наистина Аллах е моят Господ и вашият Господ. На Него служете! Това е правият път.” (Коран, 3: 50-51)
Това, което остава на Мюсюлманите, Християните, Евреите и всички останали хора по света, е да се отзоват на този призив.
|
